Телесната схема е една от най-важните предпоставки за развитието на детето, въпреки че често остава непознато понятие за родителите. Именно благодарение на нея можем да се движим уверено, да планираме движенията си, да се ориентираме в пространството и да изпълняваме ежедневни дейности, без постоянно да наблюдаваме тялото си.
Д-р А. Джийн Айрес – създател на теорията за сензорната интеграция – определя телесната схема като „несъзнателната вътрешна карта на нашето тяло”. Тази вътрешна карта ни позволява автоматично да знаем къде се намират отделните части на тялото, как се движат една спрямо друга и как да реагираме бързо и адекватно на промените в околната среда.
Защо телесната схема е толкова важна?
Тази вътрешна карта на тялото стои в основата на почти всички ежедневни дейности. Благодарение на нея детето може самостоятелно да се облича, да пише, да рисува, да кара велосипед, да спортува, да танцува и да усвоява нови двигателни умения.
Значението ѝ се проявява в няколко основни направления:
- Безопасно движение – детето знае къде се намират ръцете, краката и останалите части на тялото му, дори без да ги вижда.
- Пространствена ориентация – по-лесно преценява разстоянията, преминава през тесни пространства и избягва препятствия.
- Самоувереност – доброто усещане за собственото тяло създава чувство за сигурност и увереност.
- Учене – писането, рисуването, използването на различни инструменти и много учебни дейности изискват добро осъзнаване и прецизен контрол на собственото тяло.
Когато тя не е достатъчно изградена, могат да се наблюдават несигурност при движение, затруднения в координацията, проблеми с моторното планиране и лесна фрустрация при изпълнение на нови задачи.
Връзката между телесната схема и сензорната интеграция
Изграждането на тази вътрешна карта на тялото е неразривно свързано със сензорната интеграция – процесът, чрез който мозъкът приема, обработва и организира информацията от сетивата.
Изследванията на д-р Айрес показват, че най-голям принос за изграждането на вътрешната карта на тялото има тактилната система. Не става дума единствено за усещането за допир, а за начина, по който мозъкът анализира и използва тази информация, за да планира движенията.
След нея по значение се нарежда проприоцептивната система, която предоставя информация за положението на ставите, мускулите и силата на движенията, а едва след това – зрителната система.
Тази последователност често изненадва както специалистите, така и родителите, защото интуитивно очакваме зрението да има водеща роля. В действителност мозъкът разчита преди всичко на информацията, която получава от самото тяло.
Как изглежда това в ежедневието?
Представете си, че водата под душа е прекалено гореща. Без да се замисляме, моментално отдръпваме ръката си и регулираме смесителя.
Или когато сядаме на висок бар стол в полутъмно помещение – тялото автоматично „изследва” пространството, за да определи къде се намира седалката и как безопасно да седнем.
Тези реакции се случват почти мигновено именно благодарение на добре изградената вътрешна представа за собственото тяло.
Как се изгражда вътрешната карта на тялото?
Тази вътрешна карта не е вродена – тя се изгражда постепенно чрез движение, игра и разнообразни сензорни преживявания.
В ранното детство малките деца познават най-добре предната част на собственото си тяло. Именно затова често слизат с глава надолу от леглото, стълбите или катерушките – задната част на тялото все още не е достатъчно добре включена във вътрешната им карта.
При деца с диспраксия или нарушения в сензорната интеграция този етап може да продължи значително по-дълго.
Неврофизиологичните изследвания потвърждават наблюденията на д-р Айрес. Преди мозъкът да изпрати команда за движение, моторните центрове първо получават информация от соматосензорната кора, която обработва усещанията за допир, натиск и положение на тялото.
Какво може да затрудни развитието?
Изграждането на ясна представа за собственото тяло зависи от качествената обработка на сензорната информация. Когато тактилните и проприоцептивните сигнали се обработват неточно или непоследователно, мозъкът трудно изгражда ясна представа за собственото тяло.
Сред факторите, които могат да повлияят неблагоприятно, са:
- нарушения в тактилното възприятие
- нарушения в проприоцептивната обработка
- ограничени двигателни преживявания
- липса на разнообразни двигателни предизвикателства
- недостатъчно свободна игра и активно движение
Как можем да подкрепим развитието?
Най-добрият начин е чрез движение. Не са необходими сложни упражнения или специални материали – важно е детето ежедневно да използва цялото си тяло в различни ситуации и пространства.
Игри в тесни пространства. Промъкването зад дивана, между възглавници или под масата помага на детето да опознае размерите и възможностите на собственото си тяло.
Игри пред огледало. Танците, смешните физиономии, имитирането на животни и различни пози пред огледалото дават ценна визуална обратна връзка и подобряват осъзнаването на тялото.
Пътеки с препятствия. Катерене, пълзене, промъкване през тунели, преминаване през възглавници, скачане и балансиране развиват моторното планиране и подпомагат изграждането на по-прецизна представа за собственото тяло. Не е необходимо пътеката да бъде сложна – дори няколко добре подбрани препятствия могат да осигурят богат двигателен опит.
Танци, йога и движение срещу съпротивление. Тези дейности съчетават концентрация, баланс, координация и активна работа на мускулите. Особено полезни са, когато включват различни текстури, съпротивление и разнообразни двигателни задачи.
Кога е добре да потърсим специалист?
Децата със затруднения в сензорната обработка често имат по-неясна представа за собственото си тяло.
Те могат да изглеждат непохватни или несигурни, но понякога и необичайно смели, защото не преценяват добре собственото си тяло и риска. Често усвояват по-трудно нови двигателни умения, изморяват се по-бързо, срещат трудности в училище или избягват физически активности.
При подобни признаци е препоръчително да се направи оценка от ерготерапевт, обучен в областта на сензорната интеграция. Това позволява да се установят причините за затрудненията и да се изготви индивидуален терапевтичен план.
Един лесен начин да проследим развитието
Интересен и достъпен метод за проследяване на начина, по който се развива представата за собственото тяло, е рисуването на човешка фигура.
Ако периодично детето рисува себе си без помощ или подсказване, рисунките постепенно показват колко добре възприема собственото си тяло, доколко различава отделните му части и как се ориентира в пространството.
С времето тези рисунки се превръщат в ценен ориентир за начина, по който детето изгражда вътрешната си карта на тялото.
**
Телесната схема е много повече от умението да познаваме частите на собственото си тяло. Тя е фундаментът, върху който се изграждат двигателните умения, ученето, увереността и независимостта на детето.
Най-добрият начин да подпомогнем нейното развитие остава свободното движение, богатата игра и разнообразните сензорни преживявания. Когато детето ежедневно има възможност да се катери, пълзи, скача, балансира, изследва и експериментира с тялото си, то постепенно изгражда точна вътрешна карта на себе си – основа за увереното движение, успешното учене и активното участие в света около него.
Източници: Информацията в статията се основава на теорията на д-р А. Джийн Айрес за сензорната интеграция, съвременна научна литература в областта на ерготерапията и сензорната интеграция, както и на професионалния клиничен опит на автора.
Мадлен Ефтимова